Катрин Миле

Паркингът до Порт Сен Клу се допира до околовръстния път, от който го отделя само ниска решетеста ограда. Бях с обувки на бос крак, а преди да сляза от колата, свалих и шлифера си, чиято хладна подплата караше кожата ми да настръхва от студ. Най-напред, както вече казах, ме разпънаха до една перпендикулярна стена. Ерик гледаше как ме "приковават с пениси като пеперуда". Двама от мъжете ме държаха за подмишниците и краката, а останалите се изреждаха пред слабините ми, където бе сведено цялото ми същество. В условията на такова неустойчиво равновесие и толкова много участници мъжете често чукат бързо и мощно. Усещах как грапавата повърхност на каменния зид се врязва в гърба и кръста ми. Въпреки, че беше късно по шосето все още минаваха коли. Бръмченето на моторите им се плъзгаше по нас и предизвикваше у мен такова вцепенение, в каквото изпадах всеки път, докато чаках самолет на някое летище. Докато тялото ми, освободено от силата на земното привличане, беше прегънато на две, аз се съсредоточавах в себе си.
От време на време долавях през полупритворените си клепачи как светлината на нечии фарове лизва лицето ми. Мъжете, които ме държаха, се отделиха от стената и усетих как ме повдигат нагоре две мощни бутала. Един от моите много живи фантазми, който отдавна подхранваше желанието ми, докато мастурбирам, а именно, че двама непознати ме завличат в някакво хале в мрачна сграда и ме обладават и от двете страни, като ме надяват едновременно - единият отпред, а другият отзад, сега придобиваше реално съдържание в тази матова атмосфера, в която родените от фантазията ми образи и реалността плавно се смесваха. 
Излязох от унеса, ако мога така да се изразя, когато тялото ми си възвърна нормалната опора. Някой хвърли върху капака на една кола палто и ме положиха да легна отгоре. Това място, на което не е никак лесно тялото да се задържи, ми е добре познато; хлъзгах се постоянно надолу и нямаше за какво да се хвана. Не винаги можех да се прицеля добре, за да поема пенисите, които се опитваха да улучат отвора на лепкавия тунел. Бях се превърнала в невидима пресечна точка на театър от сенки, освен в миговете, когато случайни фарове хвърляха върху сцената своята пикливо жълта светлина. Тогава улавях с поглед странно разпиляната наоколо група, която оставяше у мен впечатлението, че тези, които вече се бяха изпразнили, не се интересуваха как ще се развият нататък събитията. Точно срещу мен се очертаваха контурите на някаква кола, много по-голяма от останалите, навярно камионетка, която мъжете бяха паркирали там  в ролята на оскъден параван.

следва
(при проява на интерес)