Катрин Миле

"... По време на една от разходките ни след вечеря по силата на инстинкта Брюно и аз се упътихме към покрайнините на Венсенската гора, към един мост с неясни очертания, чиято затревена площ, оградена като тротоар с бетонови бордюри, беше суха и с рядка растителност. Точно там имаше пейка. Първо започнахме само да се притискаме един към друг, без да се тревожим особено, че мястото е осветено от уличната лампа, а ивицата на гората е далеч. Сцената би могло да се оприличи и на кадър от следвоенен филм, в който камерата се изтегля назад и остават само персонажите, изолирани в кръг от светлина. Когато Брюно вдигна роклята ми нагоре и започна енергично да ме възбужда, дърветата останаха извън полезрението ни. Макар че не осъзнавахме достатъчно ясно евентуалното си неблагоразумие, все пак не разговаряхме и се стремяхме да скъсим разстоянието помежду си с бързи жестове, занимавайки се последователно един с друг. Докато пръстите му проникваха дълбоко между бедрата ми, аз стоях свита до него със сгънати в коленете и максимално разтворени крака, доколкото ми позволяваше положението на ръката му. Гърдите ми не бяха разголени. Когато дойде моят ред да се наведа към подутината в панталона му, той застана като вцепенен, без да помръдне, с глава, обтегната на гърба на пейката, изпънат като дъска. Започнах старателно да го помпам, като полагах усилия да не променям ритъма, за да не предизвикам преждевременна реакция. Внезапно още една, втора светлина, насочена право към нас, пламна в далечината. За миг останахме стаени, без да можем да определим откъд идва този лъч, нито на какво разстояние се намира източникът му. Брюно беше свикнал отначало да се оставя да го смуча, изразявайки пълно безразличие, дори сякаш с нежелание, понякога прекъсваше това занимание, отново предизвикваше подновяването му без никакво предупреждение, като хващаше с ръка собствения си пенис, за да го вкара в устата ми, като че ли обладан от желанието на всяка цена да го натика там насила. Точно това направи и тогава - наведе изправената ми глава надолу, натискайки ме отзад по тила. Устните и ръката ми подновиха ритмичните движения. Не се случи нищо от това, което можеше да предвещава рязкото осветяване на нашите две слепени сенки. Светлината, която ме обливаше отстрани, беше толкова ярка, че ме заслепяваше въпреки здраво стиснатите ми клепачи. Свърших както трябва помпането почти в тишина, в която се долавяше само нашето дишане, с танцуващи под спуснатите ми клепачи позлатени и черни сенки. После се върнахме, и двамата малко объркани и заинтригувани, без обаче да коментираме...

...
 Ако някой каже за мен: " Тя се чука, както диша", ще се съглася на драго сърце, още повече, че този израз може да се разбира в конкретния му смисъл..."

следва